Научих,че писането може да облекчи емоционалната болка и се излекувах сама.

...трябват ни дъжд и гръмотевици ,за да оценим слънцето след това. Трбва да намерим и любовта вътре в нас и да отворим душите си.Трябва да бъдем и по-разумни , да вървим по пътя си,дори и да се спъваме...и когато вървим не трябва да забравяме за другите.Когато ни се случи нещо,със сигурност си има причина.Вероятно, Вселената иска да ни покаже нещо.Когато това се случи,не трябва да обвиняваме някой друг , трябва просто да обърнем поглед към себе си. Ако искаме можем да бъдем.Но за да БЪДЕШ се иска желание и добро сърце ....Трябва да се научим да се наслаждаваме на красотата около нас и да контролираме себе си. С няколко думи да се научим да се борим,но честно и усърдно.Споделям ти това,което аз научих,но не приемай нищо от тези редове,ако не ти харесва.Мисли сам.Лети сам.Откакто започнах да се уча,започнах и да живея.Промених се.Дано да е към по-добро.Нещата,които написах отново са някак объркани, но все още не мога да подреждам добре,всичко заключено в мен.Но пък преди просто държах ключа и не отключвах, а в това няма смисъл.. Няма смисъл да заравяш всичко дълбоко и това не означава да тръгнеш да го споделяш, просто да го отключиш за себе си. . Научих,че писането може да облекчи емоционалната болка и се излекувах сама.Мисля да спра до тук..Това е..

P.S. обичам те.