Понякога умирам

Понякога ръката ми трепери,
готова е да дръпне спусъка,
да сложи края
и аз да се стоваря мъртва на земята.

Понякога съм на ръба
и малко ми остава , за да го направя,
по-добре е да умра,
ако така ще се спася.

Понякога съм глупава и неразумна,
обсебена от теб-единствен.
Не мога да те разбера и
търся само изхода.

Понякога се давя във сълзи
и разумът ми замъглен е,
ако така ще спре да ме боли,
аз дърпам спусъка на три.

Понякога започвам да броя,
но спирам винаги преди да кажа 3,
сърцето ми не спира да тупти.


НО ПОНЯКОГА започвам да умирам,
без да имам пистолет,
бавно и болезнено,
измъчвана от спомена,
за теб.

Така е ... но понякога...

Понякога умирам.