Муза

Отново се протягам,
мисля да си лягам,
уморих се от това,
което сътворих,
и ето го поредният ми стих ...

Браво,
ама вече стана глупаво и никакво..

Какво да правя като музата не ме забравя,
думите сами излитат и в стихове се вплитат,
Вплетат ли се не ме оставят да поспя,
и нищо няма край,
и няма кой да каже "СПИРАЙ,листите прибирай!"

Сама избрах да е така,
да съм преследвана от музата
и да не съществува даже паузата,
да живея между редовете ,
да изразявам себе си чрез думите.


Как ще издържа,
ако без сън остана,
забравих вече кой е капитана
на този кораб , плуващ във мастило,
сякаш нещо ново в мен се е родило,
муза го наричам, но дали да я обичам?
Щом без сън оставя ме,
и от думи тя задавя ме ...


С последни сили слагам край на този стих.
Музо, погледни ме,
аз се изморих !