Игра

Сега е мой ред .

Може ли да те попитам
кой не би повярвал на това,което казваш ?
Това, което казваш е красиво и омайва.


И аз те виждам светъл и безгрешен,
изпълнен с доброта
и стремеж към онова,
което малко имат смелост
да достигнат -духовна чистота.
Браво.

Но и аз умея да играя,просто не обичам.
И боли ме да мълча..за това признавам,
че съм губеща във твоята игра.

Дай ми зара !

По-добре е да не крия ,
на мен ми липсва гордостта.
А и маската не ми отива,
но пък ми отива да греша.

И ако хвърля единица,
мога само да загубя,
но не мога
да се проваля,
защото аз така се уча,
да живея ,
не да печеля.


Казвам край.


Тук играта свършва,поне за мен.
Загубих и това е.
Просто непосилни правила. (или лъжа)

Измамена.
Добър ход,признавам.
Но това наричам аз отказал се
от собствената си игра.

Всъщност се оказа,
че той няма само ДОБРА страна..
също както зара е обсипан със числа.


Добре, че аз си тръгвам ,
изгубила наивността си ,
не сърцето,
не очите,
не ума.

И казах вече.
СЕГА за теб .. о , да...


Твой ред е.

Човек, излъгал себе си,опитвайки се да
избяга от лъжа.

Печелиш - спомени и самота.
Изгубих - влюбих се в играта.