Научих,че писането може да облекчи емоционалната болка и се излекувах сама.

...трябват ни дъжд и гръмотевици ,за да оценим слънцето след това. Трбва да намерим и любовта вътре в нас и да отворим душите си.Трябва да бъдем и по-разумни , да вървим по пътя си,дори и да се спъваме...и когато вървим не трябва да забравяме за другите.Когато ни се случи нещо,със сигурност си има причина.Вероятно, Вселената иска да ни покаже нещо.Когато това се случи,не трябва да обвиняваме някой друг , трябва просто да обърнем поглед към себе си. Ако искаме можем да бъдем.Но за да БЪДЕШ се иска желание и добро сърце ....Трябва да се научим да се наслаждаваме на красотата около нас и да контролираме себе си. С няколко думи да се научим да се борим,но честно и усърдно.Споделям ти това,което аз научих,но не приемай нищо от тези редове,ако не ти харесва.Мисли сам.Лети сам.Откакто започнах да се уча,започнах и да живея.Промених се.Дано да е към по-добро.Нещата,които написах отново са някак объркани, но все още не мога да подреждам добре,всичко заключено в мен.Но пък преди просто държах ключа и не отключвах, а в това няма смисъл.. Няма смисъл да заравяш всичко дълбоко и това не означава да тръгнеш да го споделяш, просто да го отключиш за себе си. . Научих,че писането може да облекчи емоционалната болка и се излекувах сама.Мисля да спра до тук..Това е..

P.S. обичам те.

За мен...

За мен не съществуват цветове,
за мен светът е едноцветен,
за мен симетрията е глупост
и животът не е песен.

За мен всичко е различно,
мое и понякога безлично,
за мен не съществува тишина,
а всичко в моята глава е шум и бъркотия.

За мен не пада и ноща,
защото тя е вечна,
също както пустоща.

Така го виждам аз света,
както ти не си го виждал никога,
за това и няма да ме разбереш,
когато пак го прочетеш.

Муза

Отново се протягам,
мисля да си лягам,
уморих се от това,
което сътворих,
и ето го поредният ми стих ...

Браво,
ама вече стана глупаво и никакво..

Какво да правя като музата не ме забравя,
думите сами излитат и в стихове се вплитат,
Вплетат ли се не ме оставят да поспя,
и нищо няма край,
и няма кой да каже "СПИРАЙ,листите прибирай!"

Сама избрах да е така,
да съм преследвана от музата
и да не съществува даже паузата,
да живея между редовете ,
да изразявам себе си чрез думите.


Как ще издържа,
ако без сън остана,
забравих вече кой е капитана
на този кораб , плуващ във мастило,
сякаш нещо ново в мен се е родило,
муза го наричам, но дали да я обичам?
Щом без сън оставя ме,
и от думи тя задавя ме ...


С последни сили слагам край на този стих.
Музо, погледни ме,
аз се изморих !

Понякога умирам

Понякога ръката ми трепери,
готова е да дръпне спусъка,
да сложи края
и аз да се стоваря мъртва на земята.

Понякога съм на ръба
и малко ми остава , за да го направя,
по-добре е да умра,
ако така ще се спася.

Понякога съм глупава и неразумна,
обсебена от теб-единствен.
Не мога да те разбера и
търся само изхода.

Понякога се давя във сълзи
и разумът ми замъглен е,
ако така ще спре да ме боли,
аз дърпам спусъка на три.

Понякога започвам да броя,
но спирам винаги преди да кажа 3,
сърцето ми не спира да тупти.


НО ПОНЯКОГА започвам да умирам,
без да имам пистолет,
бавно и болезнено,
измъчвана от спомена,
за теб.

Така е ... но понякога...

Понякога умирам.

Игра

Сега е мой ред .

Може ли да те попитам
кой не би повярвал на това,което казваш ?
Това, което казваш е красиво и омайва.


И аз те виждам светъл и безгрешен,
изпълнен с доброта
и стремеж към онова,
което малко имат смелост
да достигнат -духовна чистота.
Браво.

Но и аз умея да играя,просто не обичам.
И боли ме да мълча..за това признавам,
че съм губеща във твоята игра.

Дай ми зара !

По-добре е да не крия ,
на мен ми липсва гордостта.
А и маската не ми отива,
но пък ми отива да греша.

И ако хвърля единица,
мога само да загубя,
но не мога
да се проваля,
защото аз така се уча,
да живея ,
не да печеля.


Казвам край.


Тук играта свършва,поне за мен.
Загубих и това е.
Просто непосилни правила. (или лъжа)

Измамена.
Добър ход,признавам.
Но това наричам аз отказал се
от собствената си игра.

Всъщност се оказа,
че той няма само ДОБРА страна..
също както зара е обсипан със числа.


Добре, че аз си тръгвам ,
изгубила наивността си ,
не сърцето,
не очите,
не ума.

И казах вече.
СЕГА за теб .. о , да...


Твой ред е.

Човек, излъгал себе си,опитвайки се да
избяга от лъжа.

Печелиш - спомени и самота.
Изгубих - влюбих се в играта.

Заслепяващата яркост на цветовете

Червено.Разливащо се червено.
И тъмно оранжево , и зелено ...
Заслепяващата яркост на цветовете направо ме убива.
Синьо.Крещящо синьо .
И разкапало се розово , и разтилащо се лилаво ...
Всички те бушуват в мен.
Валят.
Скачат.
Крият се.
Лъжат.
Жълто.Наситено жълто .
Бяло и черно.
Задушават ме.
Рисуват хиляди картини.
МРАЗЯ ГИ !
Всеки ден аз съм различен цвят.
Дано не виждам само сиво -
обичам всички цветове,които мразя.....


до цветна лудост

Прости ми

Не съм безгрешна, скъпи мой
не искам и да бъда,
не съм прекрасна,
не съм и съвършена.
Имам задни мисли, скъпи мой,
нечисти, мръсни мисли и мотиви,
съжалявам, че обикнах те,
че привързах се,
съжалявам, че не съм такава,
каквато искаш да бъда,
каквато трябва да бъда...
не съм безгрешна.
Съжалявам, скъпи мой,
че плача,
че се смея,
че дишам,
че живея
че не отговарям на очакванията ти,
че всичко виждаш го като илюзия,
че не вярваш в любовта между мъж и жена,
че за теб това е грях и грешна съм.
Аз сама си го избрах,
животът ми да е лъжа
и да не съм сама.
Бъди щастлив, любими
открий това, което търсиш,
само моля те не ме търси,
не ме моли да се променям,
знам,че правя глупости, че съм ужасна и боли ме от това,
но тази болка ми харесва,
и знам, че всичко между тези редове звучи ти зле,
но пък е от сърце, дори и опетнено...
Прости ми, че обичам те,
Прости ми, че греша ...